В турската столица завърши двудневната среща на най-високо равнище на НАТО, беше приета и съвместна декларация, която, между другото, беше преведена и на руски език. Както се и очакваше, един от главните пунктове на този документ стана по-нататъшната политика на страните - членки на военния блок, по отношение на Русия и на Украйна.

Президентите и премиерите на страните от алианса се съгласяват, че Русия представлява „дългосрочна заплаха”. Това обаче не е новина – Европа отдавна се подготвя за „неизбежното нападение” на Руската федерация. Още при Байдън Русия беше обявена за стратегически противник на САЩ.

Седмица преди срещата в Анкара генералният секретар на НАТО Марк Рюте се оплака от безсъница заради мислите си за руската опасност. След новото определение за Руската федерация в заключителния документ на срещата в Анкара вероятно той ще може да се наспи.

Нищо ново не се видя в заключителния документ на алианса и по отношение на Украйна. Страните от НАТО се задължиха да подкрепят киевския режим през следващата година на равнище, аналогично на съществуващото, и да му изсипят още 70 милиарда долара до края на годината. Като се отчете, че администрацията на Тръмп се отказа от пряка помощ за Украйна, цялото бреме на разходите ляга върху европейците и Канада. В декларацията на НАТО няма и дума за задължение за приемане на Украйна в НАТО.

В Анкара имаше и новини, засягащи ключови въпроси от разногласията между САЩ и техните съюзници. На закрито съвещание на лидерите на страните от алианса обаче Тръмп смени гнева си с милост и обеща САЩ да не излизат от НАТО. За това информира агенция „Ройтерс”, като се позовава на свои източници. Смекчена беше и риториката по отношение на Испания, която преди това беше подложена на обструкции от страна на Тръмп заради нежеланието й да участва на страната на САЩ в близкоизточния конфликт.

Беше съгласуван ръстът на отбранителните разходи до 5% от брутния вътрешен продукт до 2035 година, но напрежението не спадна. Тръмп отново повдигна темата за Гренландия, САЩ действат без съгласуване със съюзниците си, обсъжда се намаляването на американското присъствие в Европа. Споровете около Украйна и кризата в Ормузкия пролив засилват разногласията.

В крайна сметка вместо обща дискусия срещата на най-високо равнище се превърна в отделни декларации на участниците в нея, всеки от които решаваше свои задачи. Така прозвуча и заявлението на българския премиер Румен Радев, който каза, че България ще подкрепя финансово Украйна само ако има възможност за това, а такава засега няма.

Отчитайки остротата на конфликта вътре в алианса, планираната за следващата година среща на най-високо равнище на НАТО в Албания може и да не се състои, предвижда „Блумбърг”.